Какво значи да бъдеш истински добър човек, не просто добър, а такъв чиято доброта извира от сърцето и душата? Можем ли да бъдем светци? Да, можем. С вяра в Бог и в доброто можем да променим не само нашия живот, но и този на останалите наши ближни хора. Ето един пример за чиста и неопетнена от злото човешка доброта: Св. Антоний Падуански, Роден в 1195 г. в Лисабон (Португалия), като при кръщението си получава името Фернандо. Семейството му принадлежи към висшата португалска ариктокрация. 15-годишен, постъпва в Ордена на Августинците, където получава много добра богословска и философска подготовка и през 1219 г. е ръкоположен за свещеник. В него настъпва духовен прелом, когато през 1220 г. в град Коимбра, където служи, са докарани телата на петима францисканци – мисионери, обезглавени в Мароко. Решава да напусне августинците и да се присъедини към новооснования Орден на Свети Франциск от Асизи, като приема името Антоний. Желаейки да претърпи мъченичество за Христа, заминава по море за Мароко, но претърпява корабокрушение и попада на италианска земя. Приема това като знак Божи и завинаги остава в Италия. Проповядва християнската вяра в Северна Италия и Южна Франция, където по онова време много привърженици има катарската ерес. През 1227 г. е избран за провинциал на францисканците в Северна Италия и се установява в Падуа. С проповедите и чудесата си връща  мнозина в Христовата Църква и е несравним образец на святост. Умира след тежко боледуване в Падуа на 13 юни 1231 г. Още на следващата година е обявен за светец от Папа Григорий IX. През 1946 г. е провъзгласен от Папа Пий XII за Църковен Учител.

Нека бъдем като Христовите чеда! Винаги да си помагаме, да бъдем смирени и търпеливи и да се молим на Бога да ни закриля по пътя ни към светостта ни.